CMR КОНВЕНЦИЯ

Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. – ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г. В сила за България от 18.01.1978 г. Издадена в Сборник от Международни договори на България, III том, 1995 г.

Договарящите страни,
Признавайки ползата от уреждането по единен начин условията на договора за международен автомобилен превоз на стоки, особено по отношение на използуваните документи за този транспорт и отговорността на превозвача,
Се споразумяха за следното:

ГЛАВА ПЪРВА
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1
1. Тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.
2. При прилагането на тази конвенция под „превозни средства“ трябва да се разбират автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата, така както са определени в член 4 от Конвенцията за движение по пътищата от 19 септември 1949 г.
3. Тази конвенция се прилага дори когато превозите, влизащи в нейния обхват, се извършват от държави или от правителствени институции и организации.
4. Тази конвенция не се прилага:
а) при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции;
b) при превоза на тленни останки;
с) при превоза на вещи при промяна на местожителство.
5. Договарящите страни се задължават да не внасят по пътя на отделни споразумения сключени между две или повече от тях, каквото и да било изменение в тази конвенция, освен за да изключат от нейния обсег граничния си трафик или за да позволят употребата на товарителница, обявяваща стоката при превозите, осъществявани изключително на тяхна територия.

Член 2
1. Когато натовареното превозно средство, се превозва по море, железница, вътрешен воден път или по въздуха, за част от маршрута, без претоварване, тази конвенция се прилага за целия превоз, освен в случай на приложение на разпоредбите на чл. 14. Все пак, доколкото се докаже, че загубването, повреждането или закъснението при доставянето на стоката, станали по време на превоза с някои от другите видове транспорт, освен пътния, не са били предизвикани от действие или бездействие на автомобилния превозвач и че се дължат на причина, която е могла да настъпи само по време и вследствие на неавтомобилния превоз, отговорността на автомобилния превозвач се определя не от тази конвенция, а по начина, по който би била определена отговорността на неавтомобилния превозвач, ако беше сключен договор за превоз между изпращача и неавтомобилния превозвач, само за превоза на стоката, в съответствие с императивните разпоредби на закона за превоза на стоката с неавтомобилен вид транспорт. Все пак, при отсъствие на подобни разпоредби, отговорността на пътния превозвач се определя от тази конвенция.
2. Когато автомобилният и неавтомобилният превозвач са едно и също лице, неговата отговорност се определя от параграф 1, все едно, че неговите функции на автомобилен и неавтомобилен превозвач се изпълняват от две различни лица.

ГЛАВА ВТОРА
ЛИЦА, ЗА КОИТО ОТГОВАРЯ ПРЕВОЗВАЧЪТ

Член 3
При приложението на тази конвенция превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действуват в изпълнение на техните функции.

ГЛАВА ТРЕТА
СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ

Член 4
Договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.

Член 5
1. Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
2. Когато стоката, която ще се превозва, трябва да се натовари на различни превозни средства или когато се касае за различни видове стоки или партиди, изпращачът или превозвачът има право да изиска изготвянето на толкова товарителници, колкото е броят на ползуваните превозни средства или колкото са видовете или отделните партиди стоки.

Член 6
1. Товарителницата трябва да съдържа следните данни:
а) мястото и датата на съставянето;
б) името и адреса на изпращача;
в) името и адреса на превозвача;
г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й;
д) името и адреса на получателя;
е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование;
ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им;
з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката;
и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);
й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива;
к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.
2. В някои случаи товарителницата трябва да съдържа освен това и следните данни:
а) забрана за претоварване;
б) разноските, поети от изпращача;
в) стойността на наложения платеж, който трябва да бъде събран при доставянето на товара;
г) обявената стойност на стоката и сумата, представляваща специалния процент при доставянето;
д) инструкции на изпращача до превозвача относно застраховката на стоката;
е) уговорения срок за извършване на превоза;
ж) опис на документите, връчени на превозвача.
3. Страните могат да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими.

Член 7
1. Изпращачът отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността:
а) на данните, посочени в чл. 6, параграф 1, „б“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“;
б) на указанията, посочени в чл. 6, параграф 2;
в) на всички други данни или указания, които той дава за изготвянето на товарителницата или за вписване в нея.
2. Когато, по искане на изпращача, превозвачът впише в товарителницата посочените в параграф 1 на настоящия член указания, счита се, че той действува за сметка на изпращача, до доказване на противното.
3. Ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в чл. 6, параграф 1, превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият право върху стоката, поради този пропуск.

Член 8
1. По време на приемането на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери:
а) точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им;
б) видимото състояние на стоката и опаковката й.
2. Когато превозвачът не разполага с необходимите средства за проверка на данните, посочени в параграф 1, буква „а“ от този член, той вписва в товарителницата възражения, които трябва да бъдат мотивирани. Той трябва да мотивира също така всички възражения, които прави по повод видимото състояние на стоката и нейната опаковка. Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата.
3. Изпращачът има право да изисква от превозвача да провери брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката. Той може да изисква също и проверка на съдържанието на колетите. Превозвачът може да поиска заплащането на разноските по проверката. Резултатът от проверката се вписва в товарителницата.

Член 9
1. Товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
2. При невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата.

Член 10
Изпращачът е отговорен пред превозвача за щетите, нанесени на лицата, материалите или на други стоки, както и за разноските, които биха произлезли от недостатък на опаковката на стоката, освен ако този недостатък е бил видим или известен на превозвача в момента на приемането на стоката за превоз, и той не е направил възражения по този повод.

Член 11
1. С оглед извършването на митническите и други формалности преди доставянето на стоката, изпращачът е длъжен да приложи към товарителницата или да предостави на разположение на превозвача необходимите документи и да му даде всички поискани сведения.
2. Превозвачът не е длъжен да провери дали тези документи и сведения са точни и достатъчни. Изпращачът отговаря пред превозвача за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността или нередовността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача.
3. Превозвачът отговаря като комисионер за последиците от загубването или неточното използуване на посочените в товарителницата документи, придружаващи същата или предадени му на ръка; при все това дължимото от него обезщетение не може да надхвърли онова, което би дължал в случай на загубване на стоката.

Член 12
1. Изпращачът има право да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата.
2. Това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си, предвидено в чл. 13, параграф 1; от този момент превозвачът е длъжен да се съобразява с разпорежданията на получателя.
3. Правото на разпореждане принадлежи само на получателя от момента на съставяне на товарителницата, ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница.
4. Когато, упражнявайки правото си на разпореждане, получателят разпореди стоката да бъде доставена на друго лице, последното не може да посочва други получатели.
5. Упражняването на правото на разпореждане е подчинено на следните условия:
а) изпращачът или, в случая предвиден в параграф 3 на този член, получателят, който желае да упражни това право, трябва да представи първия екземпляр от товарителницата, в която трябва да се впишат новите нареждания до превозвача, и да заплати на превозвача разноските и щетите, предизвикани от изпълнението на тези нареждания;
б) това изпълнение трябва да е възможно в момента, когато тези нареждания стигнат до лицето, което трябва да ги изпълни, и то не трябва да спъва нормалната работа на предприятието на превозвача, нито да ощетява изпращачите или получателите на други пратки;
в) нарежданията не бива в никакъв случай да довеждат до разделяне на пратката.
6. Когато във връзка с разпоредбите на параграф 5 „б“ на този член, превозвачът не може да изпълни нарежданията, които е получил, той трябва веднага да уведоми лицето, което е дало тези нареждания.
7. Превозвач, който не изпълни дадените нареждания при условията, предвидени в този член, или който се подчини на такива нареждания, без да изиска представянето на първия екземпляр от товарителницата, е отговорен пред правоимащия за причинените му от този факт щети.

Член 13
1. След пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19, получателят може да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз.
2. Получател, който предявява правата, които му дава параграф 1 от този член, е длъжен да заплати сумата на задълженията, произтичащи от товарителницата. В случай на възражение по този въпрос превозвачът е длъжен да предаде стоката, само ако му бъде представена гаранция от получателя.

Член 14
1. Когато, по каквато и да е причина, изпълнението на договора при условията, предвидени в товарителницата, е или стане невъзможно преди пристигането на стоката в предвиденото за доставянето й място, превозвачът е длъжен да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката, в съответствие с член 12.
2. Ако все пак обстоятелствата позволяват изпълнението на превоза при условия, различни от тези, предвидени в товарителницата, и ако превозвачът не е успял да получи своевременно нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката съгласно член 12, той взима в интерес на лицето, имащо право да се разпорежда със стоката, мерките, които счита за най-добри.

Член 15
1. Когато, след пристигане на стоката в местополучаването, се появят пречки за предаване, превозвачът иска нареждания от изпращача. Ако получателят откаже стоката, изпращачът има право да се разпорежда с последната, без да е необходимо да представи първия екземпляр от товарителницата.
2. Даже и когато е отказал стоката, получателят може винаги да поиска предаването й, освен ако превозвачът е получил други нареждания от изпращача.
3. Когато пречката за предаване се появи, след като на основание правото, получено съгласно член 12, параграф 3, получателят е дал нареждане да се предаде стоката на друго лице, получателят встъпва в правата на изпращача, а това друго лице – на получателя при прилагане на параграфи 1 и 2 от член 15.

Член 16
1. Превозвачът има право да му се възстановят разноските, направени във връзка с молбата му за указания или във връзка с изпълнението на получените нареждания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка.
2. В случаите, предвидени в член 14, параграф 1, и в член 15, превозвачът може веднага да разтовари стоката за сметка на правоимащия; след това разтоварване превозът се счита приключен. Тогава превозвачът поема пазенето на стоката. Но той може да повери стоката на трето лице и тогава е отговорен само за подходящия избор на това трето лице. Стоката остава обременена със задълженията, произтичащи от товарителницата и с всички други разноски.
3. Превозвачът може да пристъпи към продажба на стоката, без да чака нарежданията на правоимащия, когато се касае за лесноразваляеми стоки или това се налага от състоянието на стоката, или когато разноските по съхранението са несъразмерни със стойността на стоката. В останалите случаи той може също да пристъпи към продажба, когато в един разумен срок не е получил от правоимащия други нареждания, чието изпълнение с право би могло да бъде изисквано.
4. Ако стоката е била продадена на основание на този член, сумата от продажбата се оставя на разположение на правоимащия, след приспадане на разноските, с които е обременена стоката. Когато тези разноски надвишават сумата от продажбата, превозвачът има право да получи разликата.
5. Начинът, по който се извършва продажбата, се определя от закона и обичаите на мястото, където се намира стоката.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА

Член 17
1. Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
2. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.
3. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.
4. В съответствие с член 18, параграф 2 – 5, превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на един или няколко от следните факти:
а) ползуване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата;
б) липса или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани;
в) пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действуващи за сметка на изпращача или получателя;
г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи;
д) недостатъчност или неточност на маркировката или на номерата на колетите;
е) превоз на живи животни.
5. Когато, на основание на този член, превозвачът не отговаря за някои фактори, които са предизвикали щетата, отговорността му бива ангажирана само доколкото факторите, за които той отговаря съгласно този член, са допринесли за тази щета.

Член 18
1. Доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2 е в тежест на превозвача.
2. Когато превозвачът установи, че предвид конкретните фактически обстоятелства липсата или повредата е могла да произлезе от един или повече от особените рискове, предвидени в чл. 17, параграф 4, счита се, че тя произлиза от тях. Правоимащият обаче може да доказва, че щетата се дължи напълно или частично на някои от тези рискове.
3. Презумпцията, визирана по-горе, не се прилага в случаите, предвидени в член 17, параграф 4 „а“, ако има ненормална по размер липса или липса на цели колети.
4. Когато превозът се извършва с превозно средство, оборудвано да предпази стоката от влиянието на топлината, студа, температурните промени или от влажността на въздуха, превозвачът не може да се позовава на член 17, параграф 4 „г“, освен ако докаже, че всички мерки, които е бил длъжен да вземе според обстоятелствата, са били взети, относно избора, поддържането и употребата на тези оборудвания, и че той е спазил дадените му специални нареждания.
5. Превозвачът може да се позове на член 17, параграф 4 „е“, само ако докаже, че всички мерки, които е бил длъжен да вземе според обстоятелствата, са били взети от него и че се е съобразил с дадените му специални нареждания.

Член 19
Счита се, че има забава при доставянето, когато стоката не е била доставена в уговорения срок, или ако срок не е бил уговорен, когато действителното времетраене на превоза надвишава времето, за което превозът би бил извършен нормално с оглед на обстоятелствата и по-специално в случаите на частично натоварване, ако времето за набиране на цял товар при нормални условя е надхвърлено.

Член 20
1. Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да счете стоката за изгубена, когато не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача.
2. След като получи обезщетението за изгубената стока, правоимащият може да поиска писмено да бъде уведомен веднага ако, стоката се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението. За това негово искане той получава писмено удостоверение.
3. Тридесет дни след получаване на това известие правоимащият може да иска стоката да му бъде доставена срещу заплащане на дължимото по товарителницата и връщане на полученото от него обезщетение, след приспадане на разноските, включени в това обезщетение, като си запазва всички права на обезщетение за забава при доставянето, предвидени в член 23 и евентуално в член 26.
4. Когато не е отправено искането, предвидено в параграф 2, или не са дадени нареждания в тридесетдневния срок, предвиден в параграф 3, или ако стоката е била намерена след повече от една година след изплащане на обезщетението, превозвачът разполага с нея в съответствие със законите на страната, където се намира товарът.

Член 21
Когато стоката е била доставена на получателя без заплащане на наложения платеж, който превозвачът е следвало да събере от получателя съгласно разпоредбите на превозния договор, превозвачът е длъжен да обезщети изпращача до размера на наложения платеж, независимо от правото му на регресен иск срещу получателя.

Член 22
1. Когато изпращачът предава на превозвача опасни стоки, той посочва точното естество на опасността, както и евентуалните предпазни мерки, които трябва да се вземат. В случай, че това уведомление не е вписано в товарителницата, изпращачът или получателят са длъжни да докажат с всички други средства, че превозвачът е знаел за точното естество на опасността при превоза на споменатите стоки.
2. Опасните стоки, които не са били обявени като такива на превозвача при условията, предвидени в параграф 1 на този член, могат по всяко време и на всяко място да бъдат разтоварени, унищожени или обезвредени от превозвача и то без никакво обезщетение; освен това изпращачът отговаря за всички разноски и щети, произтичащи от предаването им за превоз или от превоза им.